Яйца и месо от пъдпъдъци Яйцата се характеризират с разнообразна окраска, като вариациите са от снежно бяло до напълно кафяво.Най-често те са тъмнокафеникави и като напръскани с по-светли петна.Нормалното яйце от зряла женска тежи средно около 10 грама, което съствлява около 8% от телесната маса, докато кокошето яйце съставлява около 3% от телесната маса на носачката. Яйцето на пъдпъдъка съдържа 158 Cal. енергия, 74.6% вода, 13.1% протеин, 11.2% мазнини. Минералния състав включва 0.59 mg калций, 220 mg фосфор и 3.8 mg желязо. Витаминното съдържание е 300 i.u. витамин А, 0.12 mg витамин B1, 0.85 mg витамин B2 и 0.10 mg никотинова киселина. Месото от японски пъдпъдъци има отлични органолептични свойства специфичен вкус и аромат, високо съдържание на на белтъчини, наминерални соли, като калий, калций, фосфор, желязо , мед, манган, кобалт и на витамини А, В1, В2, РР, В12, D, E. Месото на пъдпъдъка е с нежна структура на мускулните влакна. То не съдържа много мазнини, а костите му са съвършенно тънки. В него има екстрактивни вентилация

вещества, които са добри стимулатори на стомашната секреция и възбуждат апетита.

Отглеждане на японски пъдпъдъци Японските пъдпъдъци, и преди всичко породата Фараон, са най-разпространени в промишленото и любителско отглежданите представители на този вид домашнени птици. Познаването на тяхната биология и природа са важна предпоставка, от която зависят отглеждането и добрите стопански и финансови резултати. Изследванията в тази област показват, че 80 на сто от здравните проблеми, предимно травми и болести, може да се предотвратят, като се спазват точно технологичните и превантивните мерки. Пъдпъдъците се отглеждат по три основни начина - подово, в групови и в индивидуални клетки. Подовите заграждения и волиери за трениране на пъдпъдъците преди пускането им на свобода, са най-разпространени в някои развъдници към ловните стопанства и помалко – в дребните любителски ферми. При този начин на отглеждане пъдпъдъците са по-свободни, летят, макар и малко, храненето и поенето са подобри, защото достъпът до храната и водата са свободни. За промишлено отглеждане, обаче, този метод не е много подходящ и не се препоръчва. При подовото оглеждане трябва да се има пред вид, че то може да бъде съпроводено с редица усложнения и съпроводено с много травми за птиците. Пъдпъдъците имат бърз старт и съществува голяма опасност да се нараняват в телената ограда. Затова оградите се покриват със здраво опънати тензух, зебло, марли или друга мека и рехава материя. Най-големите недостатъци на подовото отглеждане са увеличената агресивност, многото мръсни яйца, невъзможност да се отделят продуктивните от нископродуктивните птици, по-голямата възможност за заболяване от паразитни и други болести.

Клетъчно отглеждане на пъдпъдъците Отглеждането на пъдпъдъците в клетки е най-прогресивният метод и се прилага както в промишлените, така и в любителските ферми. Най-често се използват 4-10-етажни клетъчни модули, с което върху 1кв.м. от подовата площ се отглеждат няколко пъти повече птици. Мрежестият под намалява риска от контакт с причинители на болести и дава възможност да се получи висок процент чисти яйца. Клетъчната система позволява да се използват групови клетки за стоковите носачки и угояваните птици и индивидуални клетки за семействата за разплод и за селекция в развъдните центрове. Между две съседни клетки се поставя плътна преграда, най-често от фазер, за да се избегне бой и нараняване на мъжките, които са настроени винаги враждебно един към друг. За отглеждане на пъдпъдъци са подходящи всякакъв вид помещения, в които има възможност да се поддържа препоръчваният оптимален микроклимат. Желателно е те да бъдат оборудвани с автоматика за регулиране на температурата, влажността на въздуха, вентилация

вещества та и т.н. по начини, използвани в промишленото птицевъдство. В специализираните ферми за пъдпъдъци се използват отделни помещения за родители, за стокови носачки, за подрастващи и за угояване при спазване на строга карантина и избягване на връзка между отделните помещения. 

Подово отглеждане на пъдпъдъци Подовото отглеждане на пъдпъдъци се осъществява върху т.нар. топли подове от фигурни тухли, трамбован под от пръст или глина, повдигнати на 15-20см от земята, за да не се навлажняват. Върху пода се разстила суха, поемаща влагата постеля, дебела 5-6см като дървени стърготини, ситно натрошени кочани от царевица, обвивки от фъстъци и други. Върху пода се нареждат всички необходими съоръжения за отглеждане на малките пъдпъдъчета. Те, както и помещенията, трябва предварително да са измити и дезинфекцирани по начините, описвани за другите видове домашни птици. Най-малко два дни преди получаването на еднодневните пъдпъдъчета върху пода се подреждат брудерните пръстени. Те са с диаметър 80-120см и височина 50-60см. В пръстените на височина 60-75см от пода се монтират брудерите или изкуствените майки с инфрачервени лампи. Кръглата форма на пръстените задържа топлината, предпазва от течение и не дава възможност пъдпъдъчетата да се струпват на едно място. Освен това ги държи равномерно близко до отопляващото тяло. Отоплителните тела се включват и температурата се регулира на 37 градуса по целзий на височина 2,5см от пода. Върху пода на заграждението близо до стените, за да не се загряват прекомерно, се подреждат поилките и хранилките. Използват се малки вакуумни поилки или буркани тип „омния” с вместимост 800мл с подходяща по ширина и дълбочина тавички. Ако се използват двулитрови поилки за птици, на дъното на тавичките се насипва речен чакъл, за да се предпазят пъдпъдъчетата от намокряне, настиване и удавяне. Пъдпъдъчетата се доставят в добре отоплявани превозни средства, по възможност от по-къси разстояния. Пристигнали във фермата, те се изваждат от кутиите и се пускат в брудер пръстена. Следи се да започнат да се хранят и да пият вода. През първите три дни фуражът може да се насипва върху велпапе или грапав картон. Поставят се и хранилките, за да свикнат с тях. Те може да бъдат висящи, цилиндрични, автоматично или ръчно зареждащи се. За да не се разпилява фуражът, върху хранителната тава на хранилката се поставят на разстояние един от друг 1-1,5см радиално телени метални пръчки във вид на скара. В много страни, в които е разрешено, еднодневните пъдпъдъчета се дебекират. Човките им се намаляват с електрически дебекатор, нокторезачки или челни електротехнически клещи. Брудерите се използват до 8-ия ден, тъй като след 9-ия ден пъдпъдъчетата започват да летят и да ги прескачат. В повечето ферми, прилагащи подово отглеждане, след премахнване на брудерите пъдпъдъчетата се отглеждат в телени клетки, разположени директно върху тях или повдигнати на 2530 см от пода. Все повече се предпочита вторият начин, тъй като изпражненията се почистват всекидневно, пъдпъдъчетата не се мокрят от водата върху постелята. При тях обаче е по-студено и често се налага от долния край на клетките до земята да се поставя найлонова престилка или дървесни плоскости за предпазване от студ. Температурата в пръстените се поддържа 37-38 градуса през първите два дни. До края на седмицата се понижава до 35-36 градуса, през втората седмица – от 35 до 30 градуса, през третата – 29-26, през четвъртата 25-23, а след това се установява на 21-22 градуса в зависимост от поведението на пъдпъдъчетата. От третата седмица помещенията се проветряват, като се съобразява подходящата температура. Трябва да се избягва образуване на течение, което може да предизвика намаляване на консумацията на фураж, събиране на пъдпъдъчетата на едно място, което често е съпроводено със смачкване или задушаване. Гъстотата при подовото отглеждане е по-малка в сравнение с клетъчното. Върху 1кв.м от подовата площ се настаняват около: през първата седмица 40, от втората до 6-тата – 30, а след това – по 20 птици. Фронтът за хранене на една млада птица е 1,5см, а за една носачка – до 2,5см, а фронтът за поене – съответно 0,5 и 1 сантиметър. При подовото отглеждане на носачки стадата се разделят на групи по 50100 носачки, най-често 100 носачки и 30 мъжки. Този начин не е много ефективен и не се препоръчва.

Отглеждане на пъдпъдъците за яйца На втория месец от излюпването пъдпъдъците вече снасят. На възраст 30-40 дни малките японски пъдпъдъци са почти толкова големи, колкото възрастните полово зрели птици, като достигат живо тегло до 110 грама и дълбочина на гърдите 1,5см. Първото яйце те снасят на възраст 35-40 дни. На 40-дневна възраст трябва да започне да се контролира носливостта им. Тогава птиците се настаняват в специални кафези за снасяне на яйца. Всеки от тях е с размери 100/30/10 см. Комплектуват се в 5-7-етажни батерии. Подът е с наклон, поставен по-високо на задната страна, така че яйцата се събират в предната страна на кафеза. За да се получи по-висока носливост, необходимо е преди всичко носачките да се хранят с пълноценни смески. Те трябва да съдържат 2024 на сто суров протеин, 2800ккал обменна енергия, 4 на сто калций, 1 на сто фосфор. В 1кг смеска трябва да се съдържат: 13 000 МЕ витамин А, 2500 МЕ витамин Д3, 30мг витамин Е, 6мг витамин В2, 15мг калциев пантотенат и други. Една възрастна птица изяжда 20-25 грама суха смеска. Помещението за снасяне се осветява 6 часа в денонощието. Изчислява се по 1ват на 1кв.м подова площ. Оптималната гъстота в кафезите се приема да бъде 6-7 пъдпъдъка.